07:15 | В детайли

07:13 | В детайли

06:45 | Местен фокус

5233

Бюджет 2026 е изготвен в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите бяха отразени и в националните бюджетни документи.По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда, се посочва в съобщението.

Автор: БТА / Редактор: Кирил Стойчев | 08 Декември 2025, 16:06 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Бюджет 2026 е изготвен в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт, съответно същите бяха отразени и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда, се посочва в съобщението.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура са изготвени в евро при официален валутен курс от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро.

Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.

Разчетите за периода 2026-2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки.

Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7% през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на  брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%, и ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет, посочват от пресслужбата. Същата е близка до очакванията на международни институции като Европейската комисия (ЕК), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г., на 2505 евро за 2027 г. и на 2659 евро за 2028 г.

Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството, посочват още от пресслужбата. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма е 50 402,3 млн. евро през 2026 г., 51 546,9 млн. евро през 2027 г., и 54 745,6 млн. евро през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 44 499,2 млн. евро през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не се проявиха в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство: разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск; разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск; въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД, в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив; продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (за деца и за деца с увреждания) в увеличен размер и през 2026 г., както и предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на  променливата част на таксата от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто.

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството, се посочва още в съобщението. Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.

По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1% от БВП за 2026 г., 39,9% от БВП за 2027 г. и 40,0% от БВП за 2028 г. От правителствената пресслужба отбелязват, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са следните: увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро; осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. швейцарско правило; увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО; прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10% и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата; запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование; стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г., както и увеличение на средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5 077,8 млн. евро за 2026 г. при 4 563,7 млн. евро за 2025 г., или ръст от 11,3%.

За оптимизация на разходите са предвидени четири мерки. За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка ще извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел  да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода.

През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.

Средствата за капиталови разходи през следващата година възлизат на 7,020 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро в т.ч. Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

В резултат на съвместната ни работа успяхме да предложим един бюджет, който ще даде възможност на България да влезе спокойно и достойно в еврозоната, каза министърът на финансите Теменужка Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

По-рано на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени предложените бюджети на държавата, на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Местен фокус

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Германските въоръжени сили са готови да задължат военнослужещи да се включат в новата бронирана бригада в Литва, ако се наложи, заяви министърът на отбраната Борис Писториус, цитир ...

Договорът с „Боташ“ можеше да работи в полза на България, както и в полза на Средна Европа. Но за съжаление, политическите конфликти тук направиха това невъзможно, от к ...

Напоследък имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз. Това каза президентът Илияна Йотова в предаван ...

Втори тур на частични местни избори за кмет се произвежда в сливенското село Чинтулово. До балотажа достигнаха кандидатът на ГЕРБ Димитър Илиев и кандидатът на „Левицата" Хри ...

Жители на търговищкото село Бистра излязоха на протест срещу отглеждането на голям брой кучета в населеното място. Недоволните се събраха в центъра на селото с искане отговорните и ...

               

На заседание на Общинския съвет в Радомир ще бъде разгледана докладна, внесена от кмета Кирил Стоев, относно изработването на проект за Подробен устройствен план (ПУП) за линейни о ...

Нормален е трафикът на граничните преходи и пунктове със съседните държави, съобщават от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, на сайта на ведомството. Информ ...

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ще провери пешеходните пространства и маршрутите, по които хората със зрителни увреждания се придвижват към спирките и влаковете на столи ...

Германските въоръжени сили са готови да задължат военнослужещи да се включат в новата бронирана бригада в Литва, ако се наложи, заяви министърът на отбраната Борис Писториус, цитир ...

Кандидатът на ПП ГЕРБ Димитър Илиев спечели балотажа за кмет на сливенското село Чинтулово, съобщи заместник-председателят на секционната избирателна комисия Съби Събев. На втория ...